Имали ли сте някога чувството, че целия свят е против вас, че всичко се срива в момента, в който си помислиш, че лошото е отминало и пред теб най - накрая изгрява слънце. Добре дошли в моята действителност.
Тъкмо си помислих, че ще изплувам и съдбата ме придърпа отново към дъното.
Пет години бавно, но славно се изкачвам по стълбичката и точно когато виждам последното стъпало, то се оказва много по - високо отколкото би следвало да е, някой го е преместил, ей така за да ми е по - удобно на мен вероятно.
Но въпреки всичко се надявам това да не е края, да е просто поредната спънка, край която да премина възможно най - безболезнено.
неделя, 31 юли 2011 г.
вторник, 26 юли 2011 г.
дНЕС
Днес ми се спииииии, много ми се спи. Опитах какво ли не, за да се събудя, но не се получава.
Съзнателното ми събуждане беше някъде около 9 часа сутринта, въпреки настойчиво вибриращата аларма на телефона ми, която се опитваше да наруши съня ми от 8 и половина. Та в 9 часа най - накрая се измъкнах от леглото, взех си сутрешен душ, направих косата си на кок с помощта на 4 фибички и си направих голямо нес кафе с мляко. По принцип това би следвало да е достатъчно за събуждане, но не и днес. Реших да опитам с нещо за четене. Застанах с две ръце на кръста взряна в библиотеката с книги, затворих очи и издърпах една книга от рафта, но точно днес това не е моята книга, последва втори опит, след него трети и накрая просто седнах пред компютъра и отворих сайта на едно италианско лайфстайл списание с доста интересни по - принцип статии.
Денят ми минава много бързо, поне в последно време, макар и монотонно, просто прелита край мен и ме оставя далеч зад себе си. Понякога това влияе на емоционалното ми състояние, понякога се самонавивам като стария часовник на дядо и се самоубеждавам, че просто момента е такъв, че всичко негативно, случващо се в живота ми е само етап през който трябва да премина, за да навляза в друг етап от живота си. Това обаче понякога е много трудно, особено, когато не виждаш лъч светлинка в тунела.
Сега с поредната чаша кафе в ръка, загледана в купола на църквата отсреща, правя първи крачки към този нов етап от живота ми, защото така трябва ;)
Съзнателното ми събуждане беше някъде около 9 часа сутринта, въпреки настойчиво вибриращата аларма на телефона ми, която се опитваше да наруши съня ми от 8 и половина. Та в 9 часа най - накрая се измъкнах от леглото, взех си сутрешен душ, направих косата си на кок с помощта на 4 фибички и си направих голямо нес кафе с мляко. По принцип това би следвало да е достатъчно за събуждане, но не и днес. Реших да опитам с нещо за четене. Застанах с две ръце на кръста взряна в библиотеката с книги, затворих очи и издърпах една книга от рафта, но точно днес това не е моята книга, последва втори опит, след него трети и накрая просто седнах пред компютъра и отворих сайта на едно италианско лайфстайл списание с доста интересни по - принцип статии.
Денят ми минава много бързо, поне в последно време, макар и монотонно, просто прелита край мен и ме оставя далеч зад себе си. Понякога това влияе на емоционалното ми състояние, понякога се самонавивам като стария часовник на дядо и се самоубеждавам, че просто момента е такъв, че всичко негативно, случващо се в живота ми е само етап през който трябва да премина, за да навляза в друг етап от живота си. Това обаче понякога е много трудно, особено, когато не виждаш лъч светлинка в тунела.
Сега с поредната чаша кафе в ръка, загледана в купола на църквата отсреща, правя първи крачки към този нов етап от живота ми, защото така трябва ;)
неделя, 24 юли 2011 г.
Мечта
Сбъдвали ли са се мечтите около вас?
При мен нещата обикновено се скапват на финалната права, предполагам, че вина за това до голяма степен нося самата аз. А как ми се иска да се сбъдват. Имам и мечти, които са се сбъдвали.
Защо мечтаем?
Аз обичам да мечтая. Напоследък най - много си мечтая за мой собствен дом, но на този етап за съжаление тази мечта изглежда много далечна. Един прекрасен ден обаче тази мечта ще се сбъдне. Просто е голяма мечта, което изисква време, професионално израстване и една добра банка, която да ми отпусне кредит. Не е толкова сложно нали, а дотогава ще продължа да си мечтая, виждайки мечтата си в цветовете на дъгата, когато затворя очите си, ще я сънувам и бавно, но сигурно ще се стремя да я превърна в реалност, защото една мечта е най - красива, когато се реализира, не милите ли ?
При мен нещата обикновено се скапват на финалната права, предполагам, че вина за това до голяма степен нося самата аз. А как ми се иска да се сбъдват. Имам и мечти, които са се сбъдвали.
Защо мечтаем?
Аз обичам да мечтая. Напоследък най - много си мечтая за мой собствен дом, но на този етап за съжаление тази мечта изглежда много далечна. Един прекрасен ден обаче тази мечта ще се сбъдне. Просто е голяма мечта, което изисква време, професионално израстване и една добра банка, която да ми отпусне кредит. Не е толкова сложно нали, а дотогава ще продължа да си мечтая, виждайки мечтата си в цветовете на дъгата, когато затворя очите си, ще я сънувам и бавно, но сигурно ще се стремя да я превърна в реалност, защото една мечта е най - красива, когато се реализира, не милите ли ?
неделя, 17 юли 2011 г.
Един нормален събото - неделен ден
Да имаш мъж в къщи е като да имаш една рота деца. Поне с моя е така.
Сутринта започва или с анимационен филм или с дискавъри. Към обяд преминаваме към фантастичен сериал за единственият останал кораб в света след потоп, единствения останал космически кораб след взривяване на планетата Земя, няколко разноцветни комикс герои или орда подивели птици. А вечерта е запазена за върхът на Данте, 2012, армагедон или де що има подобен сценарий. И това е програмата само за съботния ден, ако евентуално не ни се излиза навън.
Признавам си забавно е :) поне до момента на появата на ордата птици иъргхх. Това е ужасът на живота ми да съм на единствения останал кораб след потоп и орда птици да ме ползват за закуска иъргхх.
Но определено има и моменти в които се чувстваш като госпожата - другарка в детската градина. Но дори и тогава пак е забавно :)))))
Сутринта започва или с анимационен филм или с дискавъри. Към обяд преминаваме към фантастичен сериал за единственият останал кораб в света след потоп, единствения останал космически кораб след взривяване на планетата Земя, няколко разноцветни комикс герои или орда подивели птици. А вечерта е запазена за върхът на Данте, 2012, армагедон или де що има подобен сценарий. И това е програмата само за съботния ден, ако евентуално не ни се излиза навън.
Признавам си забавно е :) поне до момента на появата на ордата птици иъргхх. Това е ужасът на живота ми да съм на единствения останал кораб след потоп и орда птици да ме ползват за закуска иъргхх.
Но определено има и моменти в които се чувстваш като госпожата - другарка в детската градина. Но дори и тогава пак е забавно :)))))
събота, 16 юли 2011 г.
Псевдохората
Днес както винаги денят ми започна с чаша кафе и преглеждане на статии в любими сайтове. След като прочетох тази статия http://www.webcafe.bg/id_858977000_Zaradi_Yana кафето започна да ми горчи повече от обикновено. Не заради статията, тя е едно от малкото реални неща, които съм чела напоследък. Реално, защото е разказът на момче загубило своя приятелка по вина на социопат. Вероятно това не е единствената подобна статия изповед.
Потресоха ме за пореден път коментарите под текста. Отдавна не бях чела такива коментари, може би от близо две години насам, когато мой приятел беше убит. Тогава се бях зарекла да не чета повече коментари, но днес не знам дори защо прочетох няколко и се отвратих. Отвратих се от начина по който куцо, гърбаво и сакато изказва "компетентното" си мнение. Отвратих се от многообразието на ограничени хора, които опорочавайки изповедта на един млад човек, явно изпитват удоволствие в това да покажат ограничеността на интелектуалното си равнище.
Аз самата съм човек, който обича рок музиката във всичките и разновидности. Ходя по концерти с приятели и това са едни от най - страхотните и запомнящи се моменти, за които си спомням с усмивка. Вероятно и авторът на статията и приятелите му изпитват същото удоволствие като мен от досега с музиката.
Но аз исках да пиша за псевдохората, защото именно такива са по - голяма част от коментиралите статията. На всички тези ограничени хора бих искала да кажа, че е проява на ниска култура да класифицираш хората по външни белези или вътрешни убеждения. Ние живеем в свят, в който имаме свобода сами да избираме каква музика да слушаме, как да се обличаме. Това, че харесваме определен вид музика не ни прави по - добри или по - лоши. Това е просто един личен избор, избор на всеки един от нас. За мен е без значение дали приятелите ми слушат чалга, хип хоп, класическа музика или хеви метъл, за мен е важно, че те са хора.
Радвам се, че ги познавам.
И в заключение бих искала само да изкажа искрените си съболезнования на близките и приятелите на това момиче. Дано е на по - добро място.
Потресоха ме за пореден път коментарите под текста. Отдавна не бях чела такива коментари, може би от близо две години насам, когато мой приятел беше убит. Тогава се бях зарекла да не чета повече коментари, но днес не знам дори защо прочетох няколко и се отвратих. Отвратих се от начина по който куцо, гърбаво и сакато изказва "компетентното" си мнение. Отвратих се от многообразието на ограничени хора, които опорочавайки изповедта на един млад човек, явно изпитват удоволствие в това да покажат ограничеността на интелектуалното си равнище.
Аз самата съм човек, който обича рок музиката във всичките и разновидности. Ходя по концерти с приятели и това са едни от най - страхотните и запомнящи се моменти, за които си спомням с усмивка. Вероятно и авторът на статията и приятелите му изпитват същото удоволствие като мен от досега с музиката.
Но аз исках да пиша за псевдохората, защото именно такива са по - голяма част от коментиралите статията. На всички тези ограничени хора бих искала да кажа, че е проява на ниска култура да класифицираш хората по външни белези или вътрешни убеждения. Ние живеем в свят, в който имаме свобода сами да избираме каква музика да слушаме, как да се обличаме. Това, че харесваме определен вид музика не ни прави по - добри или по - лоши. Това е просто един личен избор, избор на всеки един от нас. За мен е без значение дали приятелите ми слушат чалга, хип хоп, класическа музика или хеви метъл, за мен е важно, че те са хора.
Радвам се, че ги познавам.
И в заключение бих искала само да изкажа искрените си съболезнования на близките и приятелите на това момиче. Дано е на по - добро място.
петък, 8 юли 2011 г.
Страхотен ден
Днес определено ми е ден!!!!!!! Преборих се с големия лош вълк, изядох малко прасенце и се прибрах преди да завали :) прекрасен ден :))))))))))
Като се замисля, в последно време, всеки ден ми е ден!!!!
Това прочетох днес в един стар мой календар - бележник, обичам такива бележници.
Днес точно денят ми не беше страхотен, нямаше лош вълк, нито малко прасенце, но определено като се замисля имаше клоуни, да двама клоуни. Много обичам да ме "вземат за мезе", както би се изразил Сава, а определено тези двама клоуни ме "взеха за мезе".
Но за да е цветен живота понякога трябва да има и клоуни в него, колкото и да не ни се иска. Поне на мен днес не ми се искаше да се запознавам с клоуни, но така е трябвало да стане.
Но поне разбрах, че съм родена под число 8, което било невероятно важно число, под което се раждали само лидери. Аз съм си лидер, как да не съм лидер.
След това ми съобщиха, че зодията ми е най - хубавата, нямало по хубава зодия от Везни. Да бе, да, питайте домашния ми стрелец дали везни е хубава зодия, особено рано сутрин, след тежък работен ден, или просто когато не е на "кеф".
Освен това били убедени, клоуните му с клоуни, че кръвната ми група е "А". А хората с кръвна група "А" били страхотни юристи, писатели, великиииии хора, невероятно. Аз не знам дали клоуните са имали кристална топка, или може случайно да са намерили бебешкия ми здравен картон. Знам ли, клоуни, какво да ги правиш :) Аз лично не знам коя е кръвната ми група, мама ми е загубила картона много отдавна, а и да чукна на дърво до момента не ми се е налагало да знам коя е кръвната ми група. Но видиш ли клоуните знаели.
Та в заключение и днес беше страхотен ден за един galetof, сиреч за мен. А да живееш живота на galetof не е лесно. Всекидневно има с кой да се бориш, днес бяха клоуни, вчера големия лош вълу, утре, е утре ще видим :))))))
Но каквото и да става трябва да се усмихна и да продължа сред менажерията от животни и приказни герои, добри или лоши. :)
Като се замисля, в последно време, всеки ден ми е ден!!!!
Това прочетох днес в един стар мой календар - бележник, обичам такива бележници.
Днес точно денят ми не беше страхотен, нямаше лош вълк, нито малко прасенце, но определено като се замисля имаше клоуни, да двама клоуни. Много обичам да ме "вземат за мезе", както би се изразил Сава, а определено тези двама клоуни ме "взеха за мезе".
Но за да е цветен живота понякога трябва да има и клоуни в него, колкото и да не ни се иска. Поне на мен днес не ми се искаше да се запознавам с клоуни, но така е трябвало да стане.
Но поне разбрах, че съм родена под число 8, което било невероятно важно число, под което се раждали само лидери. Аз съм си лидер, как да не съм лидер.
След това ми съобщиха, че зодията ми е най - хубавата, нямало по хубава зодия от Везни. Да бе, да, питайте домашния ми стрелец дали везни е хубава зодия, особено рано сутрин, след тежък работен ден, или просто когато не е на "кеф".
Освен това били убедени, клоуните му с клоуни, че кръвната ми група е "А". А хората с кръвна група "А" били страхотни юристи, писатели, великиииии хора, невероятно. Аз не знам дали клоуните са имали кристална топка, или може случайно да са намерили бебешкия ми здравен картон. Знам ли, клоуни, какво да ги правиш :) Аз лично не знам коя е кръвната ми група, мама ми е загубила картона много отдавна, а и да чукна на дърво до момента не ми се е налагало да знам коя е кръвната ми група. Но видиш ли клоуните знаели.
Та в заключение и днес беше страхотен ден за един galetof, сиреч за мен. А да живееш живота на galetof не е лесно. Всекидневно има с кой да се бориш, днес бяха клоуни, вчера големия лош вълу, утре, е утре ще видим :))))))
Но каквото и да става трябва да се усмихна и да продължа сред менажерията от животни и приказни герои, добри или лоши. :)
Паника
Винаги, когато в живота ми се появи нов елемент изпадам в паника, тотална, необяснима и много дразнеща за самата мен паника. Паниката върви ръка за ръка и със страха изпълващ ме с всяка изминала секунда, в очакване на неочакваното.
От шестте месеца социална изолация, бих могла да заключа, че това е страничен ефект от самотата. Истината може би е, че просто изпитвам страх от мисълта, че назрява зрънце надежда, че това е момента, който ще сложи край на шестмесечната социална изолация, момента в който отново ще се превърна в онзи работохолик, който обича работата си и дава всичко от себе си, за да успее, както в личен така и в колективен план.
Но ще преодолея паниката, ще се стегна и ще дам всичко от себе си. Само по този начин ще знам, че съм направила всичко необходимо, за да премина в новия етап от живота си, който убедена съм ще е по - добър от предишния.
От шестте месеца социална изолация, бих могла да заключа, че това е страничен ефект от самотата. Истината може би е, че просто изпитвам страх от мисълта, че назрява зрънце надежда, че това е момента, който ще сложи край на шестмесечната социална изолация, момента в който отново ще се превърна в онзи работохолик, който обича работата си и дава всичко от себе си, за да успее, както в личен така и в колективен план.
Но ще преодолея паниката, ще се стегна и ще дам всичко от себе си. Само по този начин ще знам, че съм направила всичко необходимо, за да премина в новия етап от живота си, който убедена съм ще е по - добър от предишния.
неделя, 3 юли 2011 г.
Дъжд
Навън вали. Обичам мириса на дъжда, звука на капките дъжд падащи върху перваза на прозореца. Носят ми спокойствие и ме връщат в детските ми години.
Обичам мириса на дъжд, както обичам и аромата на прясно окосена трева. Напомнят ми за дядо :)
Когато вали дъжд е любимото ми време за четене. В момента чета няколко книги на веднъж. Чета от всяка една в зависимост от това, какво е моментното ми усещане. Но когато вали дъжд, книгата трябва да е специална, вълшебна, такава която да те отведе в друг свят.
Онзи ден пих кафе с една специална приятелка, този месец има рожден ден. На връщане към вкъщи, разхождайки се из прашна и шумна София, влязох в любимата си книжарница. Мога да прекарам в книжарница ужасно много време, поглеждайки от рафт на рафт. Точно в този ден, нещо ме отведе до рафта с турска литература. До момента съм чела няколко романа на Орхан Памук и няколко стихотворения и сонети на турски автори. В този ден видях книга, която от доста време си мисля, че трябва да прочета, книга за любовта, не само любовта към хората, но и любовта към света, към природата, към вселената, към всичко. И понеже тя ще я оцени, реших това да е подаръка ми за рождения и ден.
Сега, слушайки ромоленето на юлския дъжд, отварям тази книга и се пренасям в друг свят, друга култура, свят на дервиши и суфисти, преплетен с американска действителност. Началото е пленяващо и наистина няма по - истинско име за тази книга от Любов.
Обичам мириса на дъжд, както обичам и аромата на прясно окосена трева. Напомнят ми за дядо :)
Когато вали дъжд е любимото ми време за четене. В момента чета няколко книги на веднъж. Чета от всяка една в зависимост от това, какво е моментното ми усещане. Но когато вали дъжд, книгата трябва да е специална, вълшебна, такава която да те отведе в друг свят.
Онзи ден пих кафе с една специална приятелка, този месец има рожден ден. На връщане към вкъщи, разхождайки се из прашна и шумна София, влязох в любимата си книжарница. Мога да прекарам в книжарница ужасно много време, поглеждайки от рафт на рафт. Точно в този ден, нещо ме отведе до рафта с турска литература. До момента съм чела няколко романа на Орхан Памук и няколко стихотворения и сонети на турски автори. В този ден видях книга, която от доста време си мисля, че трябва да прочета, книга за любовта, не само любовта към хората, но и любовта към света, към природата, към вселената, към всичко. И понеже тя ще я оцени, реших това да е подаръка ми за рождения и ден.
Сега, слушайки ромоленето на юлския дъжд, отварям тази книга и се пренасям в друг свят, друга култура, свят на дервиши и суфисти, преплетен с американска действителност. Началото е пленяващо и наистина няма по - истинско име за тази книга от Любов.
понеделник, 27 юни 2011 г.
Хлебарка
Станала съм чувствителна към слънчева светлина. Ужасно е! Вече знам как се чувстват вампирите като излязат на слънце, само не знам кои точно вампири, тези с дневниците или онези светещите.
Според Сава по скоро приличам на хлебарките, които прекарват целия си живот в телевизора, молейки се той да не отиде на ремонт. Нали се сещате онези безцветните твари, които не понасят слънчева светлина.
Та аз съм силно чувствителна към слънчева светлина. В момента приличам леко на рак, ама само леко, добре че кремът ми за лице е със защитен фактор, та поне то не е червено. А днес дори нямаше слънце. Ужас!!!
Трябва да приема факта, че имам нещо общо с хлебарка, поне за сега след седмица вероятно ще си свалям кожата подобно на змия.
Според Сава по скоро приличам на хлебарките, които прекарват целия си живот в телевизора, молейки се той да не отиде на ремонт. Нали се сещате онези безцветните твари, които не понасят слънчева светлина.
Та аз съм силно чувствителна към слънчева светлина. В момента приличам леко на рак, ама само леко, добре че кремът ми за лице е със защитен фактор, та поне то не е червено. А днес дори нямаше слънце. Ужас!!!
Трябва да приема факта, че имам нещо общо с хлебарка, поне за сега след седмица вероятно ще си свалям кожата подобно на змия.
събота, 25 юни 2011 г.
:)
Днес се събудих с ужасен пристъп на мигрена, ако нямате мигрена не можете да ме разберете. Ужасно е имаш чувството, че главата ти ще избухне всеки момент, всеки звук, всеки лъч светлина са болка. Стомахът ти се обръща, не можеш да пазиш равновесие, просто имаш чувството, че умираш. И за да е пълна картинката нямаш болкоуспокояващи. Клатушкайки се из дневната и ровейки в кутията с лекарства с периферното си зрение видях Сава да става и да си обува панталоните и да навлича първата появила се тениска, само ме погледна и попита как се казваше лекарството и къде е най - близката аптека и излезе, пропуснах да кажа, че часът беше 7 сутринта. Върна се след 10 минути, а след половин час аз вече спях.
В такъв момент разбираш истински колко те обича човека до теб и до каква степен те познава. На заден план остава последната кавга, дразнещите навици и всичко останало. Един поглед и знаеш какво трябва да направиш.
В такъв момент разбираш истински колко те обича човека до теб и до каква степен те познава. На заден план остава последната кавга, дразнещите навици и всичко останало. Един поглед и знаеш какво трябва да направиш.
сряда, 22 юни 2011 г.
в последния момент
Защо оставям всичко за последния момент, ужасно е, но всеки път го правя, всеки!!!!!!! И всеки път си обещавам, че това е за последен път и следващия път нещата ще стават постепенно, а не в последния момент.
Да ама не!!!!!! Защо да е лесно, като може да не е!!!!!!
За да свърша всичко, за да науча всичко и да напиша всичко ще е нужно да се клонирам, ако някой знае как да ми прати мейл, ще съм му благодарна до края на живота си. Ако ли не ще намалим съня, ще увеличим кофеина и ще стискаме палци отново да се окаже, че мисията е успешна.
Моля Ви не ме канете на кино или на по бира в близката седмица, защото не мога да си го позволя. Обичам ви, но можете след 29 да ми бутате пуканки в гърлото колкото си искате, може и биричка да ми купите, и на кино може да ме заведете. Само да мине 29.
И ако ме видите да се шлая някъде без два червени учебника, ако е нужно ми направете обиск на чантата, ме нахокайте и ме пратете да си ходя да чета.
Горните абзаци моля да не се вземат в предвид от Ева, мила кафето с теб ми е необходимо ще си науча обещавам с ръка на сърцето.
Да ама не!!!!!! Защо да е лесно, като може да не е!!!!!!
За да свърша всичко, за да науча всичко и да напиша всичко ще е нужно да се клонирам, ако някой знае как да ми прати мейл, ще съм му благодарна до края на живота си. Ако ли не ще намалим съня, ще увеличим кофеина и ще стискаме палци отново да се окаже, че мисията е успешна.
Моля Ви не ме канете на кино или на по бира в близката седмица, защото не мога да си го позволя. Обичам ви, но можете след 29 да ми бутате пуканки в гърлото колкото си искате, може и биричка да ми купите, и на кино може да ме заведете. Само да мине 29.
И ако ме видите да се шлая някъде без два червени учебника, ако е нужно ми направете обиск на чантата, ме нахокайте и ме пратете да си ходя да чета.
Горните абзаци моля да не се вземат в предвид от Ева, мила кафето с теб ми е необходимо ще си науча обещавам с ръка на сърцето.
събота, 18 юни 2011 г.
Кекс с банани
Днес се събудих с желание да си направя сладолед. Обожавам сладолед, а домашния такъв е такова невероятно изживяване, каквото само човек ял домашен сладолед може да преживее.
Но аз няма да си бъда аз, ако не направя сладолед по нова рецепта, това е наследено от мама, тя е невероятен готвач, но никога не готви едно и също ястие два пъти, винаги има нови нотки, нови вкусове, нови експерименти с продукти. Та и аз подобно на мама обичам да експериментирам в кухнята. Днес използвах тази рецепта на Йоана http://www.kulinarno-joana.com/2011/06/sladoled-s-yagodi-i-hibiskus/ адаптирайки я към моето усещане за деня.
Промених малко рецептата като броя на жълтъците беше увеличен на 5, бялата захар замених с кафява захар, а ягодите с банани. Дали е сполучлив кулинарния експеримент ще разбера след около 3-4 часа.
С белтъците пък си забърках бананово кексче, днес е денят на бананите у дома. :)
Стискайте палци експеримента да е вкусен, поне в суров вид вкуса беше невероятен.
След няколко дни....
Пропуснах да ви пиша за резултата. Та от кекса има какво още да се желае, но сладоледа е божествен :)
Но аз няма да си бъда аз, ако не направя сладолед по нова рецепта, това е наследено от мама, тя е невероятен готвач, но никога не готви едно и също ястие два пъти, винаги има нови нотки, нови вкусове, нови експерименти с продукти. Та и аз подобно на мама обичам да експериментирам в кухнята. Днес използвах тази рецепта на Йоана http://www.kulinarno-joana.com/2011/06/sladoled-s-yagodi-i-hibiskus/ адаптирайки я към моето усещане за деня.
Промених малко рецептата като броя на жълтъците беше увеличен на 5, бялата захар замених с кафява захар, а ягодите с банани. Дали е сполучлив кулинарния експеримент ще разбера след около 3-4 часа.
С белтъците пък си забърках бананово кексче, днес е денят на бананите у дома. :)
Стискайте палци експеримента да е вкусен, поне в суров вид вкуса беше невероятен.
След няколко дни....
Пропуснах да ви пиша за резултата. Та от кекса има какво още да се желае, но сладоледа е божествен :)
петък, 17 юни 2011 г.
Случайност......
Замисляли ли сте се някога дали това което се случва всеки един ден от живота ви е случайност, предначертаност или животът ни е изцяло във вашите ръце?
Моят живот до голяма степен е низ от случайни или не толкова случайни срещи, от случайни или не толкова случайни решения.
Странното е в това, че човек не се замисля над този въпрос до момента в който не остане сам, изолиран, без работа и проблеми които да запълват ежедневието му. Не си мислете, че аз нямам проблеми, имам и още как, някои дори сама си ги създавам, все още не съм стигнала до извода защо, но това е друга тема на разговор. Та да се върна на темата, днес след петчасова борба с труда на проф. Поля Голева - "Деликтно право", или по - скоро борба с писмената работа на тема "Непозволено увреждане" се замислих за това как в живота ми до този момент има много случайности. Или поне на мен ми се иска да си мисля, че са случайности. И тук би следвало да има списък, но ....
А може би на мен ми се иска да са случайности.
Най - близката случайност, която ме сполетя е статута ми на безработен. Да аз съм безработен и не се страхувам да го произнеса на глас /това трябваше да прозвучи като в американски филм, ама не ми се получи май:)/.
Статутът ми на безработен студент датира от вече шест месеца. И тук идва въпроса случайност, предопределеност или не. Иска ми се да вярвам, не, аз вярвам, че това е най - прекрасното нещо, което ми се е случвало в близката година. Защо? Питайте Ева, тя знае всичко, но за да я попитате ще трябва да ви дам координатите ѝ, а едва ли тя ще издържи да е психоаналитик и на още някой, след като се занимава с мен и още поне дузина борещи се с живота си като мен. Явно ще трябва да си призная и това, ох предавам се без бой, казах го.
Аз съм един млад безработен студент, жертва на финансовата криза, който допреди шест месеца работеше по средно 10 часа на ден без почивен ден, не преувеличавам. Та в един прекрасен януарски ден ми беше съобщено с погребален тон и сълзи в очите, че поради финансовото състояние на дружеството в което работех не могат да ми плащат повече и би следвало да се разделим по живо, по здраво, като приятели. Което не ме разстрои толкова много поради факта, че не се чувствах добре на работното си място от няколко месеца на сам, но не за това исках да пиша.
Та да се върна на темата, иска ми се да вярвам, че това решение взето от моя бивш работодател е било предопределено, това е трябвало да ми се случи, за да мога да си почина, преди да се върна отново в играта, поради факта, че върна ли се единствената почивка ще е седмица по Коледа и седмица през лятото. А и е едно прекрасно основание да се дипломирам, без да бягам от университета на работа и да излизам от изпит, за да си говоря по телефона за поредния изпаднал в криза клиент. Определено почивката си заслужава.
Но аз говорех за случайности, та една от тези прекрасни случайности е срещата ми с моя душеприказчик, човека който те вади от депресията със силен отрезвяващ "шамар", показвайки ти, че живота е прекрасен, без значение дали това което ти се случва е случайност, предопределеност или не, защото това е твоят живот и въпреки всичко ти си в състояние да го контролираш, ако не изцяло, поради независещи от теб причини, поне от части.
Та без значение какво си мисли всеки един от нас живота ни е преплетен с много случайности, но има и огромна доза предопределеност, както и огромна доза личен умисъл.
Моят живот до голяма степен е низ от случайни или не толкова случайни срещи, от случайни или не толкова случайни решения.
Странното е в това, че човек не се замисля над този въпрос до момента в който не остане сам, изолиран, без работа и проблеми които да запълват ежедневието му. Не си мислете, че аз нямам проблеми, имам и още как, някои дори сама си ги създавам, все още не съм стигнала до извода защо, но това е друга тема на разговор. Та да се върна на темата, днес след петчасова борба с труда на проф. Поля Голева - "Деликтно право", или по - скоро борба с писмената работа на тема "Непозволено увреждане" се замислих за това как в живота ми до този момент има много случайности. Или поне на мен ми се иска да си мисля, че са случайности. И тук би следвало да има списък, но ....
А може би на мен ми се иска да са случайности.
Най - близката случайност, която ме сполетя е статута ми на безработен. Да аз съм безработен и не се страхувам да го произнеса на глас /това трябваше да прозвучи като в американски филм, ама не ми се получи май:)/.
Статутът ми на безработен студент датира от вече шест месеца. И тук идва въпроса случайност, предопределеност или не. Иска ми се да вярвам, не, аз вярвам, че това е най - прекрасното нещо, което ми се е случвало в близката година. Защо? Питайте Ева, тя знае всичко, но за да я попитате ще трябва да ви дам координатите ѝ, а едва ли тя ще издържи да е психоаналитик и на още някой, след като се занимава с мен и още поне дузина борещи се с живота си като мен. Явно ще трябва да си призная и това, ох предавам се без бой, казах го.
Аз съм един млад безработен студент, жертва на финансовата криза, който допреди шест месеца работеше по средно 10 часа на ден без почивен ден, не преувеличавам. Та в един прекрасен януарски ден ми беше съобщено с погребален тон и сълзи в очите, че поради финансовото състояние на дружеството в което работех не могат да ми плащат повече и би следвало да се разделим по живо, по здраво, като приятели. Което не ме разстрои толкова много поради факта, че не се чувствах добре на работното си място от няколко месеца на сам, но не за това исках да пиша.
Та да се върна на темата, иска ми се да вярвам, че това решение взето от моя бивш работодател е било предопределено, това е трябвало да ми се случи, за да мога да си почина, преди да се върна отново в играта, поради факта, че върна ли се единствената почивка ще е седмица по Коледа и седмица през лятото. А и е едно прекрасно основание да се дипломирам, без да бягам от университета на работа и да излизам от изпит, за да си говоря по телефона за поредния изпаднал в криза клиент. Определено почивката си заслужава.
Но аз говорех за случайности, та една от тези прекрасни случайности е срещата ми с моя душеприказчик, човека който те вади от депресията със силен отрезвяващ "шамар", показвайки ти, че живота е прекрасен, без значение дали това което ти се случва е случайност, предопределеност или не, защото това е твоят живот и въпреки всичко ти си в състояние да го контролираш, ако не изцяло, поради независещи от теб причини, поне от части.
Та без значение какво си мисли всеки един от нас живота ни е преплетен с много случайности, но има и огромна доза предопределеност, както и огромна доза личен умисъл.
сряда, 15 юни 2011 г.
Начало
Това е началото на едно добро приятелство.
Нямам идея как да започна, може би това се случва с почти всеки, който импулсивно реши, че иска да сподели част от живота и мислите си с непознати за него хора. Поне при мен това решение е напълно импулсивно, но предполагам и не съвсем импулсивно. Защо? Защото аз съм най - неимпулсивния човек, поне в кръга на познатите и приятелите ми.
Всеки един момент от живота ми е внимателно обмислен, което не означава, че въпреки добре обмислените ходове от моя страна не е имало и грешни решения, но както всички и аз не съм безгрешна.
Предполагам решението ми да започна да пиша в блог е нуждата ми да споделям с някой, без значение с кой. :)
И така, това е началото на едно добро приятелство :)
Нямам идея как да започна, може би това се случва с почти всеки, който импулсивно реши, че иска да сподели част от живота и мислите си с непознати за него хора. Поне при мен това решение е напълно импулсивно, но предполагам и не съвсем импулсивно. Защо? Защото аз съм най - неимпулсивния човек, поне в кръга на познатите и приятелите ми.
Всеки един момент от живота ми е внимателно обмислен, което не означава, че въпреки добре обмислените ходове от моя страна не е имало и грешни решения, но както всички и аз не съм безгрешна.
Предполагам решението ми да започна да пиша в блог е нуждата ми да споделям с някой, без значение с кой. :)
И така, това е началото на едно добро приятелство :)
Абонамент за:
Публикации (Atom)