Дъжд

Навън вали. Обичам мириса на дъжда, звука на капките дъжд падащи върху перваза на прозореца. Носят ми спокойствие и ме връщат в детските ми години.

Обичам мириса на дъжд, както обичам и аромата на прясно окосена трева. Напомнят ми за дядо :)

Когато вали дъжд е любимото ми време за четене. В момента чета няколко книги на веднъж. Чета от всяка една в зависимост от това, какво е моментното ми усещане. Но когато вали дъжд, книгата трябва да е специална, вълшебна, такава която да те отведе в друг свят.

Онзи ден пих кафе с една специална приятелка, този месец има рожден ден. На връщане към вкъщи, разхождайки се из прашна и шумна София, влязох в любимата си книжарница. Мога да прекарам в книжарница ужасно много време, поглеждайки от рафт на рафт. Точно в този ден, нещо ме отведе до рафта с турска литература. До момента съм чела няколко романа на Орхан Памук и няколко стихотворения и сонети на турски автори. В този ден видях книга, която от доста време си мисля, че трябва да прочета, книга за любовта, не само любовта към хората, но и любовта към света, към природата, към вселената, към всичко. И понеже тя ще я оцени, реших това да е подаръка ми за рождения и ден.

Сега, слушайки ромоленето на юлския дъжд, отварям тази книга и се пренасям в друг свят, друга култура, свят на дервиши и суфисти, преплетен с американска действителност. Началото е пленяващо и наистина няма по - истинско име за тази книга от Любов.