:)

Днес се събудих с ужасен пристъп на мигрена, ако нямате мигрена не можете да ме разберете. Ужасно е имаш чувството, че главата  ти ще избухне всеки момент, всеки звук, всеки лъч светлина са болка. Стомахът ти се обръща, не можеш да пазиш равновесие, просто имаш чувството, че умираш. И за да е пълна картинката нямаш болкоуспокояващи. Клатушкайки се из дневната и ровейки в кутията с лекарства с периферното си зрение видях Сава да става и да си обува панталоните и да навлича първата появила се тениска, само ме погледна и попита как се казваше лекарството и къде е най - близката аптека и излезе, пропуснах да кажа, че часът беше 7 сутринта. Върна се след 10 минути, а след половин час аз вече спях.

В такъв момент разбираш истински колко те обича човека до теб и до каква степен те познава. На заден план остава последната кавга, дразнещите навици и всичко останало. Един поглед и знаеш какво трябва да направиш.