Случайност......

Замисляли ли сте се някога дали това което се случва всеки един ден от живота ви е случайност, предначертаност или животът ни е изцяло във вашите ръце?

Моят живот до голяма степен е низ от случайни или не толкова случайни срещи, от случайни или не толкова случайни решения.

Странното е в това, че човек не се замисля над този въпрос до момента в който не остане сам, изолиран, без работа и проблеми които да запълват ежедневието му. Не си мислете, че аз нямам проблеми, имам и още как, някои дори сама си ги създавам, все още не съм стигнала до извода защо, но това  е друга тема на разговор. Та да се върна на темата, днес след петчасова борба с труда на проф. Поля Голева - "Деликтно право", или по - скоро борба с писмената работа на тема "Непозволено увреждане" се замислих за това как в живота ми до този момент има много случайности. Или поне на мен ми се иска да си мисля, че са случайности. И тук би следвало да има списък, но ....

А може би на мен ми се иска да са случайности.

Най - близката случайност, която ме сполетя е статута ми на безработен. Да аз съм безработен и не се страхувам да го произнеса на глас /това трябваше да прозвучи като в американски филм, ама не ми се получи май:)/.

Статутът ми на безработен студент датира от вече шест месеца. И тук идва въпроса случайност, предопределеност или не. Иска ми се да вярвам, не, аз вярвам, че това е най - прекрасното нещо, което ми се е случвало в близката година. Защо? Питайте Ева, тя знае всичко, но за да я попитате ще трябва да ви дам координатите ѝ, а едва ли тя ще издържи да е психоаналитик и на още някой, след като се занимава с мен и още поне дузина борещи се с живота си като мен. Явно ще трябва да си призная и това, ох предавам се без бой, казах го.

Аз съм един млад безработен студент, жертва на финансовата криза, който допреди шест месеца работеше по средно 10 часа на ден без почивен ден, не преувеличавам. Та в един прекрасен януарски ден ми беше съобщено с погребален тон и сълзи в очите, че поради финансовото състояние на дружеството в което работех не могат да ми плащат повече и би следвало да се разделим по живо, по здраво, като приятели. Което не ме разстрои толкова много поради факта, че не се чувствах добре на работното си място от няколко месеца на сам, но не за това исках да пиша.

Та да се върна на темата, иска ми се да вярвам, че това решение взето от моя бивш работодател е било предопределено, това е трябвало да ми се случи, за да мога да си почина, преди да се върна отново в играта, поради факта, че върна ли се единствената почивка ще е седмица по Коледа и седмица през лятото. А и е едно прекрасно основание да се дипломирам, без да бягам от университета на работа и да излизам от изпит, за да си говоря по телефона за поредния изпаднал в криза клиент. Определено почивката си заслужава.

Но аз говорех за случайности, та една от тези прекрасни случайности е срещата ми с моя душеприказчик, човека който те вади от депресията със силен отрезвяващ "шамар", показвайки ти, че живота е прекрасен, без значение дали това което ти се случва е случайност, предопределеност или не, защото това е твоят живот и въпреки всичко ти си в състояние да го контролираш, ако не изцяло, поради независещи от теб причини, поне от части.

Та без значение какво си мисли всеки един от нас живота ни е преплетен с много случайности, но има и огромна доза предопределеност, както и огромна доза личен умисъл.