Имали ли сте някога чувството, че целия свят е против вас, че всичко се срива в момента, в който си помислиш, че лошото е отминало и пред теб най - накрая изгрява слънце. Добре дошли в моята действителност.
Тъкмо си помислих, че ще изплувам и съдбата ме придърпа отново към дъното.
Пет години бавно, но славно се изкачвам по стълбичката и точно когато виждам последното стъпало, то се оказва много по - високо отколкото би следвало да е, някой го е преместил, ей така за да ми е по - удобно на мен вероятно.
Но въпреки всичко се надявам това да не е края, да е просто поредната спънка, край която да премина възможно най - безболезнено.
неделя, 31 юли 2011 г.
вторник, 26 юли 2011 г.
дНЕС
Днес ми се спииииии, много ми се спи. Опитах какво ли не, за да се събудя, но не се получава.
Съзнателното ми събуждане беше някъде около 9 часа сутринта, въпреки настойчиво вибриращата аларма на телефона ми, която се опитваше да наруши съня ми от 8 и половина. Та в 9 часа най - накрая се измъкнах от леглото, взех си сутрешен душ, направих косата си на кок с помощта на 4 фибички и си направих голямо нес кафе с мляко. По принцип това би следвало да е достатъчно за събуждане, но не и днес. Реших да опитам с нещо за четене. Застанах с две ръце на кръста взряна в библиотеката с книги, затворих очи и издърпах една книга от рафта, но точно днес това не е моята книга, последва втори опит, след него трети и накрая просто седнах пред компютъра и отворих сайта на едно италианско лайфстайл списание с доста интересни по - принцип статии.
Денят ми минава много бързо, поне в последно време, макар и монотонно, просто прелита край мен и ме оставя далеч зад себе си. Понякога това влияе на емоционалното ми състояние, понякога се самонавивам като стария часовник на дядо и се самоубеждавам, че просто момента е такъв, че всичко негативно, случващо се в живота ми е само етап през който трябва да премина, за да навляза в друг етап от живота си. Това обаче понякога е много трудно, особено, когато не виждаш лъч светлинка в тунела.
Сега с поредната чаша кафе в ръка, загледана в купола на църквата отсреща, правя първи крачки към този нов етап от живота ми, защото така трябва ;)
Съзнателното ми събуждане беше някъде около 9 часа сутринта, въпреки настойчиво вибриращата аларма на телефона ми, която се опитваше да наруши съня ми от 8 и половина. Та в 9 часа най - накрая се измъкнах от леглото, взех си сутрешен душ, направих косата си на кок с помощта на 4 фибички и си направих голямо нес кафе с мляко. По принцип това би следвало да е достатъчно за събуждане, но не и днес. Реших да опитам с нещо за четене. Застанах с две ръце на кръста взряна в библиотеката с книги, затворих очи и издърпах една книга от рафта, но точно днес това не е моята книга, последва втори опит, след него трети и накрая просто седнах пред компютъра и отворих сайта на едно италианско лайфстайл списание с доста интересни по - принцип статии.
Денят ми минава много бързо, поне в последно време, макар и монотонно, просто прелита край мен и ме оставя далеч зад себе си. Понякога това влияе на емоционалното ми състояние, понякога се самонавивам като стария часовник на дядо и се самоубеждавам, че просто момента е такъв, че всичко негативно, случващо се в живота ми е само етап през който трябва да премина, за да навляза в друг етап от живота си. Това обаче понякога е много трудно, особено, когато не виждаш лъч светлинка в тунела.
Сега с поредната чаша кафе в ръка, загледана в купола на църквата отсреща, правя първи крачки към този нов етап от живота ми, защото така трябва ;)
неделя, 24 юли 2011 г.
Мечта
Сбъдвали ли са се мечтите около вас?
При мен нещата обикновено се скапват на финалната права, предполагам, че вина за това до голяма степен нося самата аз. А как ми се иска да се сбъдват. Имам и мечти, които са се сбъдвали.
Защо мечтаем?
Аз обичам да мечтая. Напоследък най - много си мечтая за мой собствен дом, но на този етап за съжаление тази мечта изглежда много далечна. Един прекрасен ден обаче тази мечта ще се сбъдне. Просто е голяма мечта, което изисква време, професионално израстване и една добра банка, която да ми отпусне кредит. Не е толкова сложно нали, а дотогава ще продължа да си мечтая, виждайки мечтата си в цветовете на дъгата, когато затворя очите си, ще я сънувам и бавно, но сигурно ще се стремя да я превърна в реалност, защото една мечта е най - красива, когато се реализира, не милите ли ?
При мен нещата обикновено се скапват на финалната права, предполагам, че вина за това до голяма степен нося самата аз. А как ми се иска да се сбъдват. Имам и мечти, които са се сбъдвали.
Защо мечтаем?
Аз обичам да мечтая. Напоследък най - много си мечтая за мой собствен дом, но на този етап за съжаление тази мечта изглежда много далечна. Един прекрасен ден обаче тази мечта ще се сбъдне. Просто е голяма мечта, което изисква време, професионално израстване и една добра банка, която да ми отпусне кредит. Не е толкова сложно нали, а дотогава ще продължа да си мечтая, виждайки мечтата си в цветовете на дъгата, когато затворя очите си, ще я сънувам и бавно, но сигурно ще се стремя да я превърна в реалност, защото една мечта е най - красива, когато се реализира, не милите ли ?
неделя, 17 юли 2011 г.
Един нормален събото - неделен ден
Да имаш мъж в къщи е като да имаш една рота деца. Поне с моя е така.
Сутринта започва или с анимационен филм или с дискавъри. Към обяд преминаваме към фантастичен сериал за единственият останал кораб в света след потоп, единствения останал космически кораб след взривяване на планетата Земя, няколко разноцветни комикс герои или орда подивели птици. А вечерта е запазена за върхът на Данте, 2012, армагедон или де що има подобен сценарий. И това е програмата само за съботния ден, ако евентуално не ни се излиза навън.
Признавам си забавно е :) поне до момента на появата на ордата птици иъргхх. Това е ужасът на живота ми да съм на единствения останал кораб след потоп и орда птици да ме ползват за закуска иъргхх.
Но определено има и моменти в които се чувстваш като госпожата - другарка в детската градина. Но дори и тогава пак е забавно :)))))
Сутринта започва или с анимационен филм или с дискавъри. Към обяд преминаваме към фантастичен сериал за единственият останал кораб в света след потоп, единствения останал космически кораб след взривяване на планетата Земя, няколко разноцветни комикс герои или орда подивели птици. А вечерта е запазена за върхът на Данте, 2012, армагедон или де що има подобен сценарий. И това е програмата само за съботния ден, ако евентуално не ни се излиза навън.
Признавам си забавно е :) поне до момента на появата на ордата птици иъргхх. Това е ужасът на живота ми да съм на единствения останал кораб след потоп и орда птици да ме ползват за закуска иъргхх.
Но определено има и моменти в които се чувстваш като госпожата - другарка в детската градина. Но дори и тогава пак е забавно :)))))
събота, 16 юли 2011 г.
Псевдохората
Днес както винаги денят ми започна с чаша кафе и преглеждане на статии в любими сайтове. След като прочетох тази статия http://www.webcafe.bg/id_858977000_Zaradi_Yana кафето започна да ми горчи повече от обикновено. Не заради статията, тя е едно от малкото реални неща, които съм чела напоследък. Реално, защото е разказът на момче загубило своя приятелка по вина на социопат. Вероятно това не е единствената подобна статия изповед.
Потресоха ме за пореден път коментарите под текста. Отдавна не бях чела такива коментари, може би от близо две години насам, когато мой приятел беше убит. Тогава се бях зарекла да не чета повече коментари, но днес не знам дори защо прочетох няколко и се отвратих. Отвратих се от начина по който куцо, гърбаво и сакато изказва "компетентното" си мнение. Отвратих се от многообразието на ограничени хора, които опорочавайки изповедта на един млад човек, явно изпитват удоволствие в това да покажат ограничеността на интелектуалното си равнище.
Аз самата съм човек, който обича рок музиката във всичките и разновидности. Ходя по концерти с приятели и това са едни от най - страхотните и запомнящи се моменти, за които си спомням с усмивка. Вероятно и авторът на статията и приятелите му изпитват същото удоволствие като мен от досега с музиката.
Но аз исках да пиша за псевдохората, защото именно такива са по - голяма част от коментиралите статията. На всички тези ограничени хора бих искала да кажа, че е проява на ниска култура да класифицираш хората по външни белези или вътрешни убеждения. Ние живеем в свят, в който имаме свобода сами да избираме каква музика да слушаме, как да се обличаме. Това, че харесваме определен вид музика не ни прави по - добри или по - лоши. Това е просто един личен избор, избор на всеки един от нас. За мен е без значение дали приятелите ми слушат чалга, хип хоп, класическа музика или хеви метъл, за мен е важно, че те са хора.
Радвам се, че ги познавам.
И в заключение бих искала само да изкажа искрените си съболезнования на близките и приятелите на това момиче. Дано е на по - добро място.
Потресоха ме за пореден път коментарите под текста. Отдавна не бях чела такива коментари, може би от близо две години насам, когато мой приятел беше убит. Тогава се бях зарекла да не чета повече коментари, но днес не знам дори защо прочетох няколко и се отвратих. Отвратих се от начина по който куцо, гърбаво и сакато изказва "компетентното" си мнение. Отвратих се от многообразието на ограничени хора, които опорочавайки изповедта на един млад човек, явно изпитват удоволствие в това да покажат ограничеността на интелектуалното си равнище.
Аз самата съм човек, който обича рок музиката във всичките и разновидности. Ходя по концерти с приятели и това са едни от най - страхотните и запомнящи се моменти, за които си спомням с усмивка. Вероятно и авторът на статията и приятелите му изпитват същото удоволствие като мен от досега с музиката.
Но аз исках да пиша за псевдохората, защото именно такива са по - голяма част от коментиралите статията. На всички тези ограничени хора бих искала да кажа, че е проява на ниска култура да класифицираш хората по външни белези или вътрешни убеждения. Ние живеем в свят, в който имаме свобода сами да избираме каква музика да слушаме, как да се обличаме. Това, че харесваме определен вид музика не ни прави по - добри или по - лоши. Това е просто един личен избор, избор на всеки един от нас. За мен е без значение дали приятелите ми слушат чалга, хип хоп, класическа музика или хеви метъл, за мен е важно, че те са хора.
Радвам се, че ги познавам.
И в заключение бих искала само да изкажа искрените си съболезнования на близките и приятелите на това момиче. Дано е на по - добро място.
петък, 8 юли 2011 г.
Страхотен ден
Днес определено ми е ден!!!!!!! Преборих се с големия лош вълк, изядох малко прасенце и се прибрах преди да завали :) прекрасен ден :))))))))))
Като се замисля, в последно време, всеки ден ми е ден!!!!
Това прочетох днес в един стар мой календар - бележник, обичам такива бележници.
Днес точно денят ми не беше страхотен, нямаше лош вълк, нито малко прасенце, но определено като се замисля имаше клоуни, да двама клоуни. Много обичам да ме "вземат за мезе", както би се изразил Сава, а определено тези двама клоуни ме "взеха за мезе".
Но за да е цветен живота понякога трябва да има и клоуни в него, колкото и да не ни се иска. Поне на мен днес не ми се искаше да се запознавам с клоуни, но така е трябвало да стане.
Но поне разбрах, че съм родена под число 8, което било невероятно важно число, под което се раждали само лидери. Аз съм си лидер, как да не съм лидер.
След това ми съобщиха, че зодията ми е най - хубавата, нямало по хубава зодия от Везни. Да бе, да, питайте домашния ми стрелец дали везни е хубава зодия, особено рано сутрин, след тежък работен ден, или просто когато не е на "кеф".
Освен това били убедени, клоуните му с клоуни, че кръвната ми група е "А". А хората с кръвна група "А" били страхотни юристи, писатели, великиииии хора, невероятно. Аз не знам дали клоуните са имали кристална топка, или може случайно да са намерили бебешкия ми здравен картон. Знам ли, клоуни, какво да ги правиш :) Аз лично не знам коя е кръвната ми група, мама ми е загубила картона много отдавна, а и да чукна на дърво до момента не ми се е налагало да знам коя е кръвната ми група. Но видиш ли клоуните знаели.
Та в заключение и днес беше страхотен ден за един galetof, сиреч за мен. А да живееш живота на galetof не е лесно. Всекидневно има с кой да се бориш, днес бяха клоуни, вчера големия лош вълу, утре, е утре ще видим :))))))
Но каквото и да става трябва да се усмихна и да продължа сред менажерията от животни и приказни герои, добри или лоши. :)
Като се замисля, в последно време, всеки ден ми е ден!!!!
Това прочетох днес в един стар мой календар - бележник, обичам такива бележници.
Днес точно денят ми не беше страхотен, нямаше лош вълк, нито малко прасенце, но определено като се замисля имаше клоуни, да двама клоуни. Много обичам да ме "вземат за мезе", както би се изразил Сава, а определено тези двама клоуни ме "взеха за мезе".
Но за да е цветен живота понякога трябва да има и клоуни в него, колкото и да не ни се иска. Поне на мен днес не ми се искаше да се запознавам с клоуни, но така е трябвало да стане.
Но поне разбрах, че съм родена под число 8, което било невероятно важно число, под което се раждали само лидери. Аз съм си лидер, как да не съм лидер.
След това ми съобщиха, че зодията ми е най - хубавата, нямало по хубава зодия от Везни. Да бе, да, питайте домашния ми стрелец дали везни е хубава зодия, особено рано сутрин, след тежък работен ден, или просто когато не е на "кеф".
Освен това били убедени, клоуните му с клоуни, че кръвната ми група е "А". А хората с кръвна група "А" били страхотни юристи, писатели, великиииии хора, невероятно. Аз не знам дали клоуните са имали кристална топка, или може случайно да са намерили бебешкия ми здравен картон. Знам ли, клоуни, какво да ги правиш :) Аз лично не знам коя е кръвната ми група, мама ми е загубила картона много отдавна, а и да чукна на дърво до момента не ми се е налагало да знам коя е кръвната ми група. Но видиш ли клоуните знаели.
Та в заключение и днес беше страхотен ден за един galetof, сиреч за мен. А да живееш живота на galetof не е лесно. Всекидневно има с кой да се бориш, днес бяха клоуни, вчера големия лош вълу, утре, е утре ще видим :))))))
Но каквото и да става трябва да се усмихна и да продължа сред менажерията от животни и приказни герои, добри или лоши. :)
Паника
Винаги, когато в живота ми се появи нов елемент изпадам в паника, тотална, необяснима и много дразнеща за самата мен паника. Паниката върви ръка за ръка и със страха изпълващ ме с всяка изминала секунда, в очакване на неочакваното.
От шестте месеца социална изолация, бих могла да заключа, че това е страничен ефект от самотата. Истината може би е, че просто изпитвам страх от мисълта, че назрява зрънце надежда, че това е момента, който ще сложи край на шестмесечната социална изолация, момента в който отново ще се превърна в онзи работохолик, който обича работата си и дава всичко от себе си, за да успее, както в личен така и в колективен план.
Но ще преодолея паниката, ще се стегна и ще дам всичко от себе си. Само по този начин ще знам, че съм направила всичко необходимо, за да премина в новия етап от живота си, който убедена съм ще е по - добър от предишния.
От шестте месеца социална изолация, бих могла да заключа, че това е страничен ефект от самотата. Истината може би е, че просто изпитвам страх от мисълта, че назрява зрънце надежда, че това е момента, който ще сложи край на шестмесечната социална изолация, момента в който отново ще се превърна в онзи работохолик, който обича работата си и дава всичко от себе си, за да успее, както в личен така и в колективен план.
Но ще преодолея паниката, ще се стегна и ще дам всичко от себе си. Само по този начин ще знам, че съм направила всичко необходимо, за да премина в новия етап от живота си, който убедена съм ще е по - добър от предишния.
Абонамент за:
Публикации (Atom)