Станала съм чувствителна към слънчева светлина. Ужасно е! Вече знам как се чувстват вампирите като излязат на слънце, само не знам кои точно вампири, тези с дневниците или онези светещите.
Според Сава по скоро приличам на хлебарките, които прекарват целия си живот в телевизора, молейки се той да не отиде на ремонт. Нали се сещате онези безцветните твари, които не понасят слънчева светлина.
Та аз съм силно чувствителна към слънчева светлина. В момента приличам леко на рак, ама само леко, добре че кремът ми за лице е със защитен фактор, та поне то не е червено. А днес дори нямаше слънце. Ужас!!!
Трябва да приема факта, че имам нещо общо с хлебарка, поне за сега след седмица вероятно ще си свалям кожата подобно на змия.
понеделник, 27 юни 2011 г.
събота, 25 юни 2011 г.
:)
Днес се събудих с ужасен пристъп на мигрена, ако нямате мигрена не можете да ме разберете. Ужасно е имаш чувството, че главата ти ще избухне всеки момент, всеки звук, всеки лъч светлина са болка. Стомахът ти се обръща, не можеш да пазиш равновесие, просто имаш чувството, че умираш. И за да е пълна картинката нямаш болкоуспокояващи. Клатушкайки се из дневната и ровейки в кутията с лекарства с периферното си зрение видях Сава да става и да си обува панталоните и да навлича първата появила се тениска, само ме погледна и попита как се казваше лекарството и къде е най - близката аптека и излезе, пропуснах да кажа, че часът беше 7 сутринта. Върна се след 10 минути, а след половин час аз вече спях.
В такъв момент разбираш истински колко те обича човека до теб и до каква степен те познава. На заден план остава последната кавга, дразнещите навици и всичко останало. Един поглед и знаеш какво трябва да направиш.
В такъв момент разбираш истински колко те обича човека до теб и до каква степен те познава. На заден план остава последната кавга, дразнещите навици и всичко останало. Един поглед и знаеш какво трябва да направиш.
сряда, 22 юни 2011 г.
в последния момент
Защо оставям всичко за последния момент, ужасно е, но всеки път го правя, всеки!!!!!!! И всеки път си обещавам, че това е за последен път и следващия път нещата ще стават постепенно, а не в последния момент.
Да ама не!!!!!! Защо да е лесно, като може да не е!!!!!!
За да свърша всичко, за да науча всичко и да напиша всичко ще е нужно да се клонирам, ако някой знае как да ми прати мейл, ще съм му благодарна до края на живота си. Ако ли не ще намалим съня, ще увеличим кофеина и ще стискаме палци отново да се окаже, че мисията е успешна.
Моля Ви не ме канете на кино или на по бира в близката седмица, защото не мога да си го позволя. Обичам ви, но можете след 29 да ми бутате пуканки в гърлото колкото си искате, може и биричка да ми купите, и на кино може да ме заведете. Само да мине 29.
И ако ме видите да се шлая някъде без два червени учебника, ако е нужно ми направете обиск на чантата, ме нахокайте и ме пратете да си ходя да чета.
Горните абзаци моля да не се вземат в предвид от Ева, мила кафето с теб ми е необходимо ще си науча обещавам с ръка на сърцето.
Да ама не!!!!!! Защо да е лесно, като може да не е!!!!!!
За да свърша всичко, за да науча всичко и да напиша всичко ще е нужно да се клонирам, ако някой знае как да ми прати мейл, ще съм му благодарна до края на живота си. Ако ли не ще намалим съня, ще увеличим кофеина и ще стискаме палци отново да се окаже, че мисията е успешна.
Моля Ви не ме канете на кино или на по бира в близката седмица, защото не мога да си го позволя. Обичам ви, но можете след 29 да ми бутате пуканки в гърлото колкото си искате, може и биричка да ми купите, и на кино може да ме заведете. Само да мине 29.
И ако ме видите да се шлая някъде без два червени учебника, ако е нужно ми направете обиск на чантата, ме нахокайте и ме пратете да си ходя да чета.
Горните абзаци моля да не се вземат в предвид от Ева, мила кафето с теб ми е необходимо ще си науча обещавам с ръка на сърцето.
събота, 18 юни 2011 г.
Кекс с банани
Днес се събудих с желание да си направя сладолед. Обожавам сладолед, а домашния такъв е такова невероятно изживяване, каквото само човек ял домашен сладолед може да преживее.
Но аз няма да си бъда аз, ако не направя сладолед по нова рецепта, това е наследено от мама, тя е невероятен готвач, но никога не готви едно и също ястие два пъти, винаги има нови нотки, нови вкусове, нови експерименти с продукти. Та и аз подобно на мама обичам да експериментирам в кухнята. Днес използвах тази рецепта на Йоана http://www.kulinarno-joana.com/2011/06/sladoled-s-yagodi-i-hibiskus/ адаптирайки я към моето усещане за деня.
Промених малко рецептата като броя на жълтъците беше увеличен на 5, бялата захар замених с кафява захар, а ягодите с банани. Дали е сполучлив кулинарния експеримент ще разбера след около 3-4 часа.
С белтъците пък си забърках бананово кексче, днес е денят на бананите у дома. :)
Стискайте палци експеримента да е вкусен, поне в суров вид вкуса беше невероятен.
След няколко дни....
Пропуснах да ви пиша за резултата. Та от кекса има какво още да се желае, но сладоледа е божествен :)
Но аз няма да си бъда аз, ако не направя сладолед по нова рецепта, това е наследено от мама, тя е невероятен готвач, но никога не готви едно и също ястие два пъти, винаги има нови нотки, нови вкусове, нови експерименти с продукти. Та и аз подобно на мама обичам да експериментирам в кухнята. Днес използвах тази рецепта на Йоана http://www.kulinarno-joana.com/2011/06/sladoled-s-yagodi-i-hibiskus/ адаптирайки я към моето усещане за деня.
Промених малко рецептата като броя на жълтъците беше увеличен на 5, бялата захар замених с кафява захар, а ягодите с банани. Дали е сполучлив кулинарния експеримент ще разбера след около 3-4 часа.
С белтъците пък си забърках бананово кексче, днес е денят на бананите у дома. :)
Стискайте палци експеримента да е вкусен, поне в суров вид вкуса беше невероятен.
След няколко дни....
Пропуснах да ви пиша за резултата. Та от кекса има какво още да се желае, но сладоледа е божествен :)
петък, 17 юни 2011 г.
Случайност......
Замисляли ли сте се някога дали това което се случва всеки един ден от живота ви е случайност, предначертаност или животът ни е изцяло във вашите ръце?
Моят живот до голяма степен е низ от случайни или не толкова случайни срещи, от случайни или не толкова случайни решения.
Странното е в това, че човек не се замисля над този въпрос до момента в който не остане сам, изолиран, без работа и проблеми които да запълват ежедневието му. Не си мислете, че аз нямам проблеми, имам и още как, някои дори сама си ги създавам, все още не съм стигнала до извода защо, но това е друга тема на разговор. Та да се върна на темата, днес след петчасова борба с труда на проф. Поля Голева - "Деликтно право", или по - скоро борба с писмената работа на тема "Непозволено увреждане" се замислих за това как в живота ми до този момент има много случайности. Или поне на мен ми се иска да си мисля, че са случайности. И тук би следвало да има списък, но ....
А може би на мен ми се иска да са случайности.
Най - близката случайност, която ме сполетя е статута ми на безработен. Да аз съм безработен и не се страхувам да го произнеса на глас /това трябваше да прозвучи като в американски филм, ама не ми се получи май:)/.
Статутът ми на безработен студент датира от вече шест месеца. И тук идва въпроса случайност, предопределеност или не. Иска ми се да вярвам, не, аз вярвам, че това е най - прекрасното нещо, което ми се е случвало в близката година. Защо? Питайте Ева, тя знае всичко, но за да я попитате ще трябва да ви дам координатите ѝ, а едва ли тя ще издържи да е психоаналитик и на още някой, след като се занимава с мен и още поне дузина борещи се с живота си като мен. Явно ще трябва да си призная и това, ох предавам се без бой, казах го.
Аз съм един млад безработен студент, жертва на финансовата криза, който допреди шест месеца работеше по средно 10 часа на ден без почивен ден, не преувеличавам. Та в един прекрасен януарски ден ми беше съобщено с погребален тон и сълзи в очите, че поради финансовото състояние на дружеството в което работех не могат да ми плащат повече и би следвало да се разделим по живо, по здраво, като приятели. Което не ме разстрои толкова много поради факта, че не се чувствах добре на работното си място от няколко месеца на сам, но не за това исках да пиша.
Та да се върна на темата, иска ми се да вярвам, че това решение взето от моя бивш работодател е било предопределено, това е трябвало да ми се случи, за да мога да си почина, преди да се върна отново в играта, поради факта, че върна ли се единствената почивка ще е седмица по Коледа и седмица през лятото. А и е едно прекрасно основание да се дипломирам, без да бягам от университета на работа и да излизам от изпит, за да си говоря по телефона за поредния изпаднал в криза клиент. Определено почивката си заслужава.
Но аз говорех за случайности, та една от тези прекрасни случайности е срещата ми с моя душеприказчик, човека който те вади от депресията със силен отрезвяващ "шамар", показвайки ти, че живота е прекрасен, без значение дали това което ти се случва е случайност, предопределеност или не, защото това е твоят живот и въпреки всичко ти си в състояние да го контролираш, ако не изцяло, поради независещи от теб причини, поне от части.
Та без значение какво си мисли всеки един от нас живота ни е преплетен с много случайности, но има и огромна доза предопределеност, както и огромна доза личен умисъл.
Моят живот до голяма степен е низ от случайни или не толкова случайни срещи, от случайни или не толкова случайни решения.
Странното е в това, че човек не се замисля над този въпрос до момента в който не остане сам, изолиран, без работа и проблеми които да запълват ежедневието му. Не си мислете, че аз нямам проблеми, имам и още как, някои дори сама си ги създавам, все още не съм стигнала до извода защо, но това е друга тема на разговор. Та да се върна на темата, днес след петчасова борба с труда на проф. Поля Голева - "Деликтно право", или по - скоро борба с писмената работа на тема "Непозволено увреждане" се замислих за това как в живота ми до този момент има много случайности. Или поне на мен ми се иска да си мисля, че са случайности. И тук би следвало да има списък, но ....
А може би на мен ми се иска да са случайности.
Най - близката случайност, която ме сполетя е статута ми на безработен. Да аз съм безработен и не се страхувам да го произнеса на глас /това трябваше да прозвучи като в американски филм, ама не ми се получи май:)/.
Статутът ми на безработен студент датира от вече шест месеца. И тук идва въпроса случайност, предопределеност или не. Иска ми се да вярвам, не, аз вярвам, че това е най - прекрасното нещо, което ми се е случвало в близката година. Защо? Питайте Ева, тя знае всичко, но за да я попитате ще трябва да ви дам координатите ѝ, а едва ли тя ще издържи да е психоаналитик и на още някой, след като се занимава с мен и още поне дузина борещи се с живота си като мен. Явно ще трябва да си призная и това, ох предавам се без бой, казах го.
Аз съм един млад безработен студент, жертва на финансовата криза, който допреди шест месеца работеше по средно 10 часа на ден без почивен ден, не преувеличавам. Та в един прекрасен януарски ден ми беше съобщено с погребален тон и сълзи в очите, че поради финансовото състояние на дружеството в което работех не могат да ми плащат повече и би следвало да се разделим по живо, по здраво, като приятели. Което не ме разстрои толкова много поради факта, че не се чувствах добре на работното си място от няколко месеца на сам, но не за това исках да пиша.
Та да се върна на темата, иска ми се да вярвам, че това решение взето от моя бивш работодател е било предопределено, това е трябвало да ми се случи, за да мога да си почина, преди да се върна отново в играта, поради факта, че върна ли се единствената почивка ще е седмица по Коледа и седмица през лятото. А и е едно прекрасно основание да се дипломирам, без да бягам от университета на работа и да излизам от изпит, за да си говоря по телефона за поредния изпаднал в криза клиент. Определено почивката си заслужава.
Но аз говорех за случайности, та една от тези прекрасни случайности е срещата ми с моя душеприказчик, човека който те вади от депресията със силен отрезвяващ "шамар", показвайки ти, че живота е прекрасен, без значение дали това което ти се случва е случайност, предопределеност или не, защото това е твоят живот и въпреки всичко ти си в състояние да го контролираш, ако не изцяло, поради независещи от теб причини, поне от части.
Та без значение какво си мисли всеки един от нас живота ни е преплетен с много случайности, но има и огромна доза предопределеност, както и огромна доза личен умисъл.
сряда, 15 юни 2011 г.
Начало
Това е началото на едно добро приятелство.
Нямам идея как да започна, може би това се случва с почти всеки, който импулсивно реши, че иска да сподели част от живота и мислите си с непознати за него хора. Поне при мен това решение е напълно импулсивно, но предполагам и не съвсем импулсивно. Защо? Защото аз съм най - неимпулсивния човек, поне в кръга на познатите и приятелите ми.
Всеки един момент от живота ми е внимателно обмислен, което не означава, че въпреки добре обмислените ходове от моя страна не е имало и грешни решения, но както всички и аз не съм безгрешна.
Предполагам решението ми да започна да пиша в блог е нуждата ми да споделям с някой, без значение с кой. :)
И така, това е началото на едно добро приятелство :)
Нямам идея как да започна, може би това се случва с почти всеки, който импулсивно реши, че иска да сподели част от живота и мислите си с непознати за него хора. Поне при мен това решение е напълно импулсивно, но предполагам и не съвсем импулсивно. Защо? Защото аз съм най - неимпулсивния човек, поне в кръга на познатите и приятелите ми.
Всеки един момент от живота ми е внимателно обмислен, което не означава, че въпреки добре обмислените ходове от моя страна не е имало и грешни решения, но както всички и аз не съм безгрешна.
Предполагам решението ми да започна да пиша в блог е нуждата ми да споделям с някой, без значение с кой. :)
И така, това е началото на едно добро приятелство :)
Абонамент за:
Публикации (Atom)