дНЕС

Днес ми се спииииии, много ми се спи. Опитах какво ли не, за да се събудя, но не се получава.

Съзнателното ми събуждане беше някъде около 9 часа сутринта, въпреки настойчиво вибриращата аларма на телефона ми, която се опитваше да наруши съня ми от 8 и половина. Та в 9 часа най - накрая се измъкнах от леглото, взех си сутрешен душ, направих косата си на кок с помощта на 4 фибички и си направих голямо нес кафе с мляко. По принцип това би следвало да е достатъчно за събуждане, но не и днес. Реших да опитам с нещо за четене. Застанах с две ръце на кръста взряна в библиотеката с книги, затворих очи и издърпах една книга от рафта, но точно днес това не е моята книга, последва втори опит, след него трети и накрая просто седнах пред компютъра и отворих сайта на едно италианско лайфстайл списание с доста интересни по - принцип статии.

Денят ми минава много бързо, поне в последно време, макар и монотонно, просто прелита край мен и ме оставя далеч зад себе си. Понякога това влияе на емоционалното ми състояние, понякога се самонавивам като стария часовник на дядо и се самоубеждавам, че просто момента е такъв, че всичко негативно, случващо се в живота ми е само етап през който трябва да премина, за да навляза в друг етап от живота си. Това обаче понякога е много трудно, особено, когато не виждаш лъч светлинка в тунела.

Сега с поредната чаша кафе в ръка, загледана в купола на църквата отсреща, правя първи крачки към този нов етап от живота ми, защото така трябва ;)