Винаги, когато в живота ми се появи нов елемент изпадам в паника, тотална, необяснима и много дразнеща за самата мен паника. Паниката върви ръка за ръка и със страха изпълващ ме с всяка изминала секунда, в очакване на неочакваното.
От шестте месеца социална изолация, бих могла да заключа, че това е страничен ефект от самотата. Истината може би е, че просто изпитвам страх от мисълта, че назрява зрънце надежда, че това е момента, който ще сложи край на шестмесечната социална изолация, момента в който отново ще се превърна в онзи работохолик, който обича работата си и дава всичко от себе си, за да успее, както в личен така и в колективен план.
Но ще преодолея паниката, ще се стегна и ще дам всичко от себе си. Само по този начин ще знам, че съм направила всичко необходимо, за да премина в новия етап от живота си, който убедена съм ще е по - добър от предишния.
Няма коментари:
Публикуване на коментар